16 нояб. 2006 г., 22:34

Виновник

1.1K 0 3
Ако сърцето можеше да говори,
ако душата имаше лице,
ако сълзите бяха мастило...
Ах, какво ли щяха да напишат те?!

Сърцето
в ребрата отчаяно се блъска,
крещи: "Не искам в тоз затвор!
Обвиниха ме несправедливо, че обичам...
Присъдата е тежка - до живот!"
И не спира да се блъска,
да подскача, плюе кръв...
На килията отвътре пише:
"Запечатано. С любов."

Душата,
от болка сломена, но горда,
симулира бягство всяка нощ,
в някои ъгъл се крие, тихо плаче,
бележка прощална оставя с подпис "От любов"
"Душа съм - уж не съществувам,
защо тогаз тъй силно ме боли?
Любовта била прекрасно чувство,
но силата й ме изпепели!"

Сълзите,
ах, кристални капчици вода,
безценни бисери, потъващи в прахта...
Кой безцеремонно тъй ви разпиля?
"Отронени, след миг умираме,
това е нашата съдба...
пренесени в жертва с молитва
плачем ний за ЛЮБОВТА!"

Сълзите се молят и умират,
мини камикадзета в убийствен атентат,
душата се крие и страда, а за отмора,
ходи при сърцето на свиждане в затвора...
А сърцето, ах, то горкото,
ще продължава да роптае срещу несправедливостта,
до сетния си дъх ще блъска и ще вика:
"Виновен има! ЛЮБОВТА!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Павозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерсииииии Моля давайте коментари и оценки...важно е за мен да знам мнението ви специално за това стихче
  • Много ми хареса, Нина! Пиши все така вдъхновено!
  • Като някакъв поетичен филм е това стихотворение.Чак си представих всичко ,както си го описала,Нинка.Харесва ми идеята.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...