BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)
24 81
16.11.2006 г., 22:34 ч.

Виновник 

  Поезия
852 0 3
Ако сърцето можеше да говори,
ако душата имаше лице,
ако сълзите бяха мастило...
Ах, какво ли щяха да напишат те?!

Сърцето
в ребрата отчаяно се блъска,
крещи: "Не искам в тоз затвор!
Обвиниха ме несправедливо, че обичам...
Присъдата е тежка - до живот!"
И не спира да се блъска,
да подскача, плюе кръв...
На килията отвътре пише:
"Запечатано. С любов."

Душата,
от болка сломена, но горда,
симулира бягство всяка нощ,
в някои ъгъл се крие, тихо плаче,
бележка прощална оставя с подпис "От любов"
"Душа съм - уж не съществувам,
защо тогаз тъй силно ме боли?
Любовта била прекрасно чувство,
но силата й ме изпепели!"

Сълзите,
ах, кристални капчици вода,
безценни бисери, потъващи в прахта...
Кой безцеремонно тъй ви разпиля?
"Отронени, след миг умираме,
това е нашата съдба...
пренесени в жертва с молитва
плачем ний за ЛЮБОВТА!"

Сълзите се молят и умират,
мини камикадзета в убийствен атентат,
душата се крие и страда, а за отмора,
ходи при сърцето на свиждане в затвора...
А сърцето, ах, то горкото,
ще продължава да роптае срещу несправедливостта,
до сетния си дъх ще блъска и ще вика:
"Виновен има! ЛЮБОВТА!"

© Нина Павозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерсииииии Моля давайте коментари и оценки...важно е за мен да знам мнението ви специално за това стихче
  • Много ми хареса, Нина! Пиши все така вдъхновено!
  • Като някакъв поетичен филм е това стихотворение.Чак си представих всичко ,както си го описала,Нинка.Харесва ми идеята.
Предложения
: ??:??