10 сент. 2020 г., 09:25

Виртуално препускане

1.1K 4 11

 

Победи ли ... на пръсти се броят
от утрото до следващата вечност,
тъгата и провалите са в цвят -
космически, неземен, но естествен.

 

Борбите - тъжен поход, самота,
изчезват във бутонна надпревара,
а смелите са феникси в прахта,
за миг от север стигат до Сахара.

 

Животът днес - измислен виртуал,
докосването с пръсти го изгаря,
а краят му в действителност е сал
и в него две монети за лодкаря.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анастасия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дааа! Сал и 2 монети за лодкаря. Но, аз съм за смелите! За тия, дето за миг стигат от Север до Сахара. Без тия хора, всичко ще стане Сахара. Хареса ми много.
  • Красота!
  • Парите за Харон...
    Поздравления, Анастасия!
  • Благодаря, отново на всички Вас, че се спряхте при мен
  • Бравооо!
    Когато човек знае какво иска да каже, го казва /малцина са знаещите, а още по-малко можещите. Затова, отново Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...