Вирус - шах
Веселият шум от Райските градини,
на път за Ада - отшумя.
И от лицата - бледи, безпощадни, сини,
смях на вампири проехтя.
В черните предели на безкрая,
лъчи изгасваха в нощта.
И някой, някога, дали ще знае -
как точно случи се това.
Как грохна цялата Земя
върху плещите на невинните съдби...
И безпощадна - тя се извъртя,
за да не гледа даже отстрани.
Защо Мъртвилото ни нас споходи?
Каква натрупана вина
от вековете на несгоди,
като потоп ни връхлетя?
И този Вирус - Глупостта ни,
удави нашия живот,
за да накаже наглостта ни.
Бог - дава ли последен ход?
© Бойко Беров Все права защищены