8 авг. 2008 г., 12:46

Висоти

932 0 14
Нагоре, в ясното небе,
духът човешки се стреми,
напредва постоянно
към сияйни висоти.
Изгради с труда си
Александрийски фар,
огромни пирамиди
за египетския цар.
Сред блестящия Париж
кулата на Айфел построи.
В могъщия Ню Йорк
Емпайър Стейтс извиси.
Не съм строител аз,
а най-обикновен поет,
духът ми сътвори за теб
от думите тоз сонет.
Пожелай си нещо, мила,
със затворени очи.
Ще го направя истина,
в миг ще се осъществи.
Да си бяла пеперуда
над зелена трева,
да си нежна самодива
в омагьосана гора,
да си щастието пълно
за доброто ми сърце,
да си вечна усмивка
на моето лице,
да си смисълът
на един живот,
да си жената -
от райско дърво плод,
да си бъдещето
на силната любов,
да си пътят
към света нов,
да си картина
на великия Гоген,
да си музика
от гения Шопен,
да си вечно моя
и свобдна да ме любиш,
да си сигурна,
че не ще ме изгубиш,
да си преродена
в звездно сияние,
да се превърнеш
в космично дихание,
да си земна принцеса
в бароков замък,
да получиш от принца
пръстен с безценен камък,
да си Богинята,
която определя съдби,
да си самарянка,
която лекува души.
Пожелай си нещо, мила,
аз вече пожелах.
Да те обичам вечно,
това си избрах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотна любовна изповед!
  • Звучи като благослов, Победителю.
    И стига до сърцето като песен.
    Поздравления!

    Ако позволиш, ще кажа на Румен:
    - Не 14 строфи, Румене.
    А 14 реда: три четиристишия и едно двустишие.
    Това е сонет.
    А употребата на този термин в самия стих е добре мотивирана от автора.


  • Винаги много силен в словото. Мъдър си Васко!
  • Щом си до нея-всичкое ваше!!!
    Щастливо!
  • Много е хубаво!Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...