Aug 8, 2008, 12:46 PM

Висоти

  Poetry » Love
931 0 14
Нагоре, в ясното небе,
духът човешки се стреми,
напредва постоянно
към сияйни висоти.
Изгради с труда си
Александрийски фар,
огромни пирамиди
за египетския цар.
Сред блестящия Париж
кулата на Айфел построи.
В могъщия Ню Йорк
Емпайър Стейтс извиси.
Не съм строител аз,
а най-обикновен поет,
духът ми сътвори за теб
от думите тоз сонет.
Пожелай си нещо, мила,
със затворени очи.
Ще го направя истина,
в миг ще се осъществи.
Да си бяла пеперуда
над зелена трева,
да си нежна самодива
в омагьосана гора,
да си щастието пълно
за доброто ми сърце,
да си вечна усмивка
на моето лице,
да си смисълът
на един живот,
да си жената -
от райско дърво плод,
да си бъдещето
на силната любов,
да си пътят
към света нов,
да си картина
на великия Гоген,
да си музика
от гения Шопен,
да си вечно моя
и свобдна да ме любиш,
да си сигурна,
че не ще ме изгубиш,
да си преродена
в звездно сияние,
да се превърнеш
в космично дихание,
да си земна принцеса
в бароков замък,
да получиш от принца
пръстен с безценен камък,
да си Богинята,
която определя съдби,
да си самарянка,
която лекува души.
Пожелай си нещо, мила,
аз вече пожелах.
Да те обичам вечно,
това си избрах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотна любовна изповед!
  • Звучи като благослов, Победителю.
    И стига до сърцето като песен.
    Поздравления!

    Ако позволиш, ще кажа на Румен:
    - Не 14 строфи, Румене.
    А 14 реда: три четиристишия и едно двустишие.
    Това е сонет.
    А употребата на този термин в самия стих е добре мотивирана от автора.


  • Винаги много силен в словото. Мъдър си Васко!
  • Щом си до нея-всичкое ваше!!!
    Щастливо!
  • Много е хубаво!Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...