Aug 8, 2008, 12:46 PM

Висоти

  Poetry » Love
933 0 14
Нагоре, в ясното небе,
духът човешки се стреми,
напредва постоянно
към сияйни висоти.
Изгради с труда си
Александрийски фар,
огромни пирамиди
за египетския цар.
Сред блестящия Париж
кулата на Айфел построи.
В могъщия Ню Йорк
Емпайър Стейтс извиси.
Не съм строител аз,
а най-обикновен поет,
духът ми сътвори за теб
от думите тоз сонет.
Пожелай си нещо, мила,
със затворени очи.
Ще го направя истина,
в миг ще се осъществи.
Да си бяла пеперуда
над зелена трева,
да си нежна самодива
в омагьосана гора,
да си щастието пълно
за доброто ми сърце,
да си вечна усмивка
на моето лице,
да си смисълът
на един живот,
да си жената -
от райско дърво плод,
да си бъдещето
на силната любов,
да си пътят
към света нов,
да си картина
на великия Гоген,
да си музика
от гения Шопен,
да си вечно моя
и свобдна да ме любиш,
да си сигурна,
че не ще ме изгубиш,
да си преродена
в звездно сияние,
да се превърнеш
в космично дихание,
да си земна принцеса
в бароков замък,
да получиш от принца
пръстен с безценен камък,
да си Богинята,
която определя съдби,
да си самарянка,
която лекува души.
Пожелай си нещо, мила,
аз вече пожелах.
Да те обичам вечно,
това си избрах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотна любовна изповед!
  • Звучи като благослов, Победителю.
    И стига до сърцето като песен.
    Поздравления!

    Ако позволиш, ще кажа на Румен:
    - Не 14 строфи, Румене.
    А 14 реда: три четиристишия и едно двустишие.
    Това е сонет.
    А употребата на този термин в самия стих е добре мотивирана от автора.


  • Винаги много силен в словото. Мъдър си Васко!
  • Щом си до нея-всичкое ваше!!!
    Щастливо!
  • Много е хубаво!Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...