Витално
Как се годините изнизват ...
Никой не може да ги спре.
Днес нещо ме натиска ниско,
дали земята ме зове ...?
Запъвам аз - рак на бързей,
чакай, рано ми е още,
ден цветен не пропускам
и още мога да сънувам нощем!
Знам, ти си много топла,
като утроба на копнееща жена,
но душата моя пусна котва
в залив кротък до брега ...
Там охлаждам горялото в мен,
витая с нимфи из подводен свят,
глътка е в него всеки ден,
а годините не се броят ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
Много ми хареса.
