Кóмата е в стаята, при мама.
Вечерта е тъмносиня хала.
Въздухът не стигаше – грамаден,
и ненужен като щедър залък.
А в леглото – нейната пустиня –
гънки пясък, сякаш е навяван.
Докато усещах, че я има,
бавно осъзнавах, че я нямам.
Палнах Светлина! Хиляда свещи.
Вън заключих много страшен вятър,
дето може да гаси горещо,
дето може да затрие Вяра. ...