Вкусът
ВКУСЪТ
Тръпчива ябълка е любовта -
зъбите ми изтръпват от нея.
Тялото ми е досадна граница -
преодолея ли я, се взривявам
във всички посоки.
В дъжд - ставам мокра от благодат,
в светлина - ослепявам щастливо,
във вятър - танцувам като глухарче.
Опитам ли да уловя любовта -
хващам сянка.
"Искам да говоря с теб!" -
казах ù веднъж
и я отведох в пустинята.
"Неизменно коварна,
защо не ми даваш покой?!
Виж - духът ми в гордиев възел е вързан!
Предизвиквам те на двубой!"
И извадих победоносно оръжие.
Но тя го взе и го счупи в коляно.
Погледна ме после засмяно
и ме целуна дълго и нежно.
Олюлях се от слабост,
заболях от амнезия.
И забравих тръпчивия вкус,
безпокойството във сърцето,
бръчките на света по лицето му.
Полетях във вечността -
господарка на всички Вселени.
Любовта приседна до мене
и залюля главата ми в скута си.
Някой щракна със ножица
и от лентата на живота
отряза това време.
Беше в точката на взривяване.
Диана Загора
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Кънева Все права защищены
