28 нояб. 2018 г., 14:05

Влача си камъка...

641 0 2

Влача си камъка, заякна ми шията.

Понякога се оплаквам, друг път нехая...

Да? Слушам те? Казваш ми, че не си от тия,

дето едно ми говорят, а друго правят?

 

Вярвам ти, то и аз като теб съм същата

- винаги имам свое собствено мнение.

Внимавай само да не ти пламне къщата,

ако вземеш, че се залуташ в съмнения!

 

Ако пък толкова си курназ и ти стиска,

троши си главата, късай си нервите с мен!

Ще бъда награда, присъда, също и риска

който ти съвсем, осъзнато сам си поел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...