Влача си камъка...
Влача си камъка, заякна ми шията.
Понякога се оплаквам, друг път нехая...
Да? Слушам те? Казваш ми, че не си от тия,
дето едно ми говорят, а друго правят?
Вярвам ти, то и аз като теб съм същата
- винаги имам свое собствено мнение.
Внимавай само да не ти пламне къщата,
ако вземеш, че се залуташ в съмнения!
Ако пък толкова си курназ и ти стиска,
троши си главата, късай си нервите с мен!
Ще бъда награда, присъда, също и риска
който ти съвсем, осъзнато сам си поел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
