Влача си камъка...

Poetry » Love

636 0 2

Влача си камъка, заякна ми шията.

Понякога се оплаквам, друг път нехая...

Да? Слушам те? Казваш ми, че не си от тия,

дето едно ми говорят, а друго правят?

Вярвам ти, то и аз като теб съм същата

- винаги имам свое собствено мнение.

Внимавай само да не ти пламне къщата,

ако вземеш, че се залуташ в съмнения!

Ако пък толкова си курназ и ти стиска,

троши си главата, късай си нервите с мен!

Ще бъда награда, присъда, също и риска

който ти съвсем, осъзнато сам си поел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0