На Копенхаген му е есенно,
събрал е в пуловера си тишини.
Вечерта е полумесечно белязана
в було от непрогледност и мъгли.
Часовникът на гарата – замръзнал,
бездушно сляп за хорските съдби.
Говорителят прашен се събужда,
думите му машинално се сподавят
в тъмносините вечерни дълбини.
Гарата зловещо тъжна приказка шепти
за човека, който на релсите е скочил,
а дъждецът започнал ръждиво да ръми, ...