Влакът
Тъмен влак, непознати лица
и редуват се гара след гара.
Аз пътувам във влака сама,
а купето е прашно и старо.
Аз пътувам и знам, че стоиш
леко нервен, ей там, и ме чакаш.
Носиш цвете, минути броиш
и се взираш не идва ли влакът.
А пък той се придвижва едва,
сякаш никога няма да има
крайна гара, където си сам,
чакащ своята мила любима.
Бавно, дяволски бавно върви
този влак, но отива нататък.
Към перона, на който стоиш
и обвива те тайнствено мракът.
Ето, там се показва града,
приближава се малката гара.
Изведнъж промени се света
и купето не е вече старо.
Аз отвътре ти махам с ръка.
Ти ми махаш. В миг всичко застина.
Направляван от странна съдба
влакът просто не спря. И отмина.
Ангелина Костова
1995 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Костова Все права защищены
