Влюбен...

Поэзия

991 0 25

* * *

Тази нощ небето засиЯ,

сякаш сляха се звездите,

избухваха над мен, като заря,

сетне се посипваха в очите...

А аз вървя по мокрия асфалт,

през тихия - самотен град,

а стълбовете, сиви до... кобалт,

в колони, като за парад.

Сърцето ми звънеше, като струна,

под напора на вятъра студен,

превърна се, щом ме целуна

в смисъла на сивия ми ден...

Вървя замаян, влюбен под луната,

сам съм в приказната нощ,

локвите танцуват под краката ми

и пръскат из душата ми... разкош...

А лампите над мене вяло

сипят с шепи звезден прах,

а ти си в мен, тъй приказна и бяла...

Нежна...

Като шепот на монах...

* * *

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Fontaine (Димитър Димчев)

Много добро изпълнение...

2008-09-01T16:58:47+03:00
night_spy (Хриси)

локвите танцуват под краката ми

и пръскат из душата ми... разкош...

Уникално!!

2008-07-25T19:39:43+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Знаеш ли, един човек ми написа, че хората не са самотни само когато са в състояние на влюбеност, като под самотни не разбираме отчуждени (двете понятия в много случаи се препокриват, а са различни) и май е вярно. Стихът ти го доказва.

2008-07-15T20:35:42+03:00
kireto1982 (Кирил Христов)

страхотно е , Хареса и браво

2008-07-13T22:12:52+03:00
Индиана (Криси)

Сравнението *като шепот на монах* направо ме разстреля! Аплодисменти!!!

2008-07-13T22:07:45+03:00