Влюбен...
* * *
Тази нощ небето засиЯ,
сякаш сляха се звездите,
избухваха над мен, като заря,
сетне се посипваха в очите...
А аз вървя по мокрия асфалт,
през тихия - самотен град,
а стълбовете, сиви до... кобалт,
в колони, като за парад.
Сърцето ми звънеше, като струна,
под напора на вятъра студен,
превърна се, щом ме целуна
в смисъла на сивия ми ден...
Вървя замаян, влюбен под луната,
сам съм в приказната нощ,
локвите танцуват под краката ми
и пръскат из душата ми... разкош...
А лампите над мене вяло
сипят с шепи звезден прах,
а ти си в мен, тъй приказна и бяла...
Нежна...
Като шепот на монах...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
Много добро изпълнение...
