* * *
Тази нощ небето засиЯ,
сякаш сляха се звездите,
избухваха над мен, като заря,
сетне се посипваха в очите...
А аз вървя по мокрия асфалт,
през тихия - самотен град,
а стълбовете, сиви до... кобалт,
в колони, като за парад.
Сърцето ми звънеше, като струна,
под напора на вятъра студен,
превърна се, щом ме целуна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация