Влюбен, вдъхновен и тих

15 мая 2018 г., 23:44 2024-06-10T20:49:45+03:00

Поэзия » Любовная

445 2 4

Умората изпил на едри глътки
усещам как клепачите ми натежават
запътили се в среща със съня.

Заглъхват тихо делничните стъпки
с тревогата която се отдалечава
прикрита във измамна мараня...

Ще те сънувам, в твоите прегръдки
които само влюбения заслужава
аз кротко Любовта ще прилаская...

Тъй нежно, за да не я нараня
ще я завия с одеало ароматно
Напълнено със розови листа.

И ще вилнее бурята от чувства като хала.!
На Любовта ми лодчицата бяла
до тебе зная, ще ме донесе накрая.

Когато спре на сълзите дъжда
и спрат светкавиците да раздират небосвода
и въздуха притихне във омая

в най-любимия ти цвят
от пъстротата на дъгата
за тебе ще напиша този стих!

Ще пропълзи и ще полегне във краката
на верността ми кучето,
което в мен открих.

Ти само тази вечер не заключвай
с резето на душата си вратата!
При теб ще вляза с този нежен стих.

Ще бъда влюбен, вдъхновен и тих!

goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-05-16T15:26:59+03:00

Хубаво е, Ачи! Много е хубаво!
нийде_нейде_нявга (Надя)

2018-05-16T11:32:51+03:00

Красиво, силно..
Самодива (Вики)

2018-05-16T08:06:03+03:00

Много красиво!
Довереница (Дочка Василева)

2018-05-16T01:30:26+03:00

Такава нощ дори да е насън
се помни и живее много дълго.