Умората изпил на едри глътки
усещам как клепачите ми натежават
запътили се в среща със съня.
Заглъхват тихо делничните стъпки
с тревогата която се отдалечава
прикрита във измамна мараня...
Ще те сънувам, в твоите прегръдки
които само влюбения заслужава
аз кротко Любовта ще прилаская...
Тъй нежно, за да не я нараня
ще я завия с одеало ароматно
Напълнено със розови листа. ...