15 may 2018, 23:44  

Влюбен, вдъхновен и тих 

  Poesía » De amor
444 2 4

Умората изпил на едри глътки
усещам как клепачите ми натежават
запътили се в среща със съня.

 

Заглъхват тихо делничните стъпки
с тревогата която се отдалечава
прикрита във измамна мараня...

 

Ще те сънувам, в твоите прегръдки
които само влюбения заслужава
аз кротко Любовта ще прилаская...

 

Тъй нежно, за да не я нараня
ще я завия с одеало ароматно
Напълнено със розови листа.

 

И ще вилнее бурята от чувства като хала.!
На Любовта ми лодчицата бяла
до тебе зная, ще ме донесе накрая.

 

Когато спре на сълзите дъжда
и спрат светкавиците да раздират небосвода
и въздуха притихне във омая

 

в най-любимия ти цвят
от пъстротата на дъгата
за тебе ще напиша този стих!

 

Ще пропълзи и ще полегне във краката
на верността ми кучето,
което в мен открих.

 

Ти само тази вечер не заключвай
с резето на душата си вратата!
При теб ще вляза с този нежен стих.

 

Ще бъда влюбен, вдъхновен и тих!

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??