Влюбен, вдъхновен и тих
Умората изпил на едри глътки
усещам как клепачите ми натежават
запътили се в среща със съня.
Заглъхват тихо делничните стъпки
с тревогата която се отдалечава
прикрита във измамна мараня...
Ще те сънувам, в твоите прегръдки
които само влюбения заслужава
аз кротко Любовта ще прилаская...
Тъй нежно, за да не я нараня
ще я завия с одеало ароматно
Напълнено със розови листа.
И ще вилнее бурята от чувства като хала.!
На Любовта ми лодчицата бяла
до тебе зная, ще ме донесе накрая.
Когато спре на сълзите дъжда
и спрат светкавиците да раздират небосвода
и въздуха притихне във омая
в най-любимия ти цвят
от пъстротата на дъгата
за тебе ще напиша този стих!
Ще пропълзи и ще полегне във краката
на верността ми кучето,
което в мен открих.
Ти само тази вечер не заключвай
с резето на душата си вратата!
При теб ще вляза с този нежен стих.
Ще бъда влюбен, вдъхновен и тих!
© Ангел Милев All rights reserved.
