13 февр. 2010 г., 11:02

Влюбена

832 0 1

Колко малко ми е нужно, за да се усмихна,

една дума, жест, поглед дори!

И, кажи ми, как да спра, как да притихна,

щом сърцето се бунтува, а в мислите си само ти!

 

 

Погледни, очите ми говорят,

копнеят теб да виждат всеки ден!

А устните неутолимо молят:

целуни ме, прегърни ме, бъди до мен!

 

 

И само с поглед сърцето ми стопли,

дай ми всичко - радост, нежност и тревога!

Нека душата ми с твоята да отлети

и, колкото да искам да се върна, да не мога!

 

 

Какво направи с мен - не зная.

Сякаш станах друг човек!

Започнах отново да мечтая

и нека в таз мечта да бъда с теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Байкушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...