13 февр. 2010 г., 11:02

Влюбена

834 0 1

Колко малко ми е нужно, за да се усмихна,

една дума, жест, поглед дори!

И, кажи ми, как да спра, как да притихна,

щом сърцето се бунтува, а в мислите си само ти!

 

 

Погледни, очите ми говорят,

копнеят теб да виждат всеки ден!

А устните неутолимо молят:

целуни ме, прегърни ме, бъди до мен!

 

 

И само с поглед сърцето ми стопли,

дай ми всичко - радост, нежност и тревога!

Нека душата ми с твоята да отлети

и, колкото да искам да се върна, да не мога!

 

 

Какво направи с мен - не зная.

Сякаш станах друг човек!

Започнах отново да мечтая

и нека в таз мечта да бъда с теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Байкушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....