Колко малко ми е нужно, за да се усмихна,
една дума, жест, поглед дори!
И, кажи ми, как да спра, как да притихна,
щом сърцето се бунтува, а в мислите си само ти!
Погледни, очите ми говорят,
копнеят теб да виждат всеки ден!
А устните неутолимо молят:
целуни ме, прегърни ме, бъди до мен!
И само с поглед сърцето ми стопли,
дай ми всичко - радост, нежност и тревога!
Нека душата ми с твоята да отлети
и, колкото да искам да се върна, да не мога! ...