Каква любов!
Не е ли лудост
да те обичам въпреки това, което
ми причини на тази възраст -
на шарен пъзел е сърцето ми.
В стомаха ми затворени са пеперуди.
Отчаяно се борят да намерят изход
навън, на свобода! А аз съм луда.
И полудели са за теб и моите мисли.
Очите ми - за други ослепели;
нозете - крачещи към тебе само;
ръцете ми - в копнеж са полудели
да те обвият като две лиани.
Да, лудост е!
Но нека да съм луда -
и с блеснали очи, разрошени коси
аз утре излекувана да се събудя,
ако причината за лудостта ми ти не си!
© Мая Попова Все права защищены