4 дек. 2006 г., 21:26

Влюбени

1.1K 0 1

Влюбени

 

Ето ги отново двама,

на гарата така позната.

Погледите им се сливат,

мъчейки се да запомнят

 

и най-дребната тръпчинка,

във усмивките им нейде скрита.

Вплитат дланите си – тъй красиво!

Както дъгата слива се с небето.

 

В ритъма на любовта,

танцуват във телата,

влюбените сърчица,

като две светулчици игриви.

 

Притискат се,

един към друг

и сгушени така остават,

чакащи да дойде…

 

Пуф – паф! Пуф – паф!

А, ето го и него!

Задава се – старото,

изстрадало Же Пе.

 

С прегръдка силна,

с целувка нежна.

С поглед тъжен,

и усмивка плаха...

 

- Обичам те!

- И аз те обичам!

 

Последно си продумват

… и се разделят…

Ала знаят - любовта е жива,

туй не е раздяла!

 

Той се качва на туй возило -

мрачно, на хиляди

души сълзите,

като в шепичка събрало.

 

И ето тръгва вече…

А тя с искрици -

сребърни в очите,

проследява го докрай.

 

И сега знаем - любовта е по - силна от всичко!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Янчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...