Влюбени
Ето ги отново двама,
на гарата така позната.
Погледите им се сливат,
мъчейки се да запомнят
и най-дребната тръпчинка,
във усмивките им нейде скрита.
Вплитат дланите си – тъй красиво!
Както дъгата слива се с небето.
В ритъма на любовта,
танцуват във телата,
влюбените сърчица,
като две светулчици игриви.
Притискат се,
един към друг
и сгушени така остават,
чакащи да дойде…
Пуф – паф! Пуф – паф!
А, ето го и него!
Задава се – старото,
изстрадало Же Пе.
С прегръдка силна,
с целувка нежна.
С поглед тъжен,
и усмивка плаха...
- Обичам те!
- И аз те обичам!
Последно си продумват
… и се разделят…
Ала знаят - любовта е жива,
туй не е раздяла!
Той се качва на туй возило -
мрачно, на хиляди
души сълзите,
като в шепичка събрало.
И ето тръгва вече…
А тя с искрици -
сребърни в очите,
проследява го докрай.
И сега знаем - любовта е по - силна от всичко!!!
© Йорданка Янчова Все права защищены