Влюбени

Ето ги отново двама,

на гарата така позната.

Погледите им се сливат,

мъчейки се да запомнят

и най-дребната тръпчинка,

във усмивките им нейде скрита.

Вплитат дланите си – тъй красиво!

Както дъгата слива се с небето.

В ритъма на любовта,

танцуват във телата,

влюбените сърчица,

като две светулчици игриви.

Притискат се,

един към друг

и сгушени така остават,

чакащи да дойде…

Пуф – паф! Пуф – паф!

А, ето го и него!

Задава се – старото,

изстрадало Же Пе.

С прегръдка силна,

с целувка нежна.

С поглед тъжен,

и усмивка плаха...

- Обичам те!

- И аз те обичам!

Последно си продумват

… и се разделят…

Ала знаят - любовта е жива,

туй не е раздяла!

Той се качва на туй возило -

мрачно, на хиляди

души сълзите,

като в шепичка събрало.

И ето тръгва вече…

А тя с искрици -

сребърни в очите,

проследява го докрай.

И сега знаем - любовта е по - силна от всичко!!!