Влюбено слънце
О, слънце,
дали за първи път обичаш?!
С лъчите си изпращаш
толкова признания...
Кажи му, че в любов
завинаги се вричаш
на залива, потънал
в злато и мечтания.
И чудиш се защо е той
красив, но хладен,
не оценява
всеотдайната ти топлина?!
Самонадеян, самовлюбен,
за комплименти жаден,
как не разбра - красив е,
когато е огрян от светлина?!
Но ти не искаш
да го изоставиш.
Обичаш го
с изгарящата си душа
и сутрин бързаш в залива
искрата да запалиш,
поддържаш огъня
във всяка негова вълна...
дали за първи път обичаш?!
С лъчите си изпращаш
толкова признания...
Кажи му, че в любов
завинаги се вричаш
на залива, потънал
в злато и мечтания.
И чудиш се защо е той
красив, но хладен,
не оценява
всеотдайната ти топлина?!
Самонадеян, самовлюбен,
за комплименти жаден,
как не разбра - красив е,
когато е огрян от светлина?!
Но ти не искаш
да го изоставиш.
Обичаш го
с изгарящата си душа
и сутрин бързаш в залива
искрата да запалиш,
поддържаш огъня
във всяка негова вълна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Toshich Все права защищены
