18 авг. 2016 г., 17:46

Вместо предисловие

1.3K 1 1

 

            Кого да питам за надежда  …

 

            Стъмнено,  времето  привършва …

Пораснах, а пък пак съм същият,

забравил – Бог е във сърцата ни

и затова е толкова високо!

/… душата ми се смръщва и пие

от чашата на спомена. Наздраве!/

 

Кой по-пиян е –

аз

или душата ми?

И двамата не можем да се спрем,

прошка да дадем на лятото – а то …

безпаметно – за мъка … и за щъркели …

 

            Затрупани от вещи – нищо не забравяме,

от мислите си стъкваме въжета

и облаците връзваме, не обясняваме,

друг да  се изкуши и обясни.

/Разбира се, че ще сгреши./

 

            Рано е да питам за надежда

            и за ангели,

те ли са надеждата?


            Става не мост,

а асансьор душата

оттук та до небето.


            На всички познати езици има

плетове и тръни,

и по някое време

половината истина

все някой прескача.


            Но друг е Човека.

 

С конци от спомени съшивам

скъсаното във небето.

И го пазя добре.

Че то днес…

 какво ли

не се краде.

Само

тревата е глуха,

глухо расте,

но пък и глухо помни …

 

Ще продължим да си говорим за надежда,

дори и  всичко пак да се повтори …

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...