1 мар. 2009 г., 09:40

Воал

964 0 0

Воалът на нощта

          обгръща мисълта,

                                 мечтите и телата ни.

    Воал на мисълта

              замъгля чувствата

                                           и в дните,

                                                       а и в нощите.

         Илюзия за бъдеще,

                         илюзия от минало,

                                                 мъждукане сега.

                                                                     Воалът,  с който  се покриваме.

И мислиме си,

                 като мънички деца,

                                   че май сме станали невидими,

 покривайки

                         изплашената си душа

                                         с прозрачния воал на своята

                                                                                   НЕСИГУРНОСТ.

28.02.09

Сандански

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Пачова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...