1 mar 2009, 9:40

Воал

  Poesía
967 0 0

Воалът на нощта

          обгръща мисълта,

                                 мечтите и телата ни.

    Воал на мисълта

              замъгля чувствата

                                           и в дните,

                                                       а и в нощите.

         Илюзия за бъдеще,

                         илюзия от минало,

                                                 мъждукане сега.

                                                                     Воалът,  с който  се покриваме.

И мислиме си,

                 като мънички деца,

                                   че май сме станали невидими,

 покривайки

                         изплашената си душа

                                         с прозрачния воал на своята

                                                                                   НЕСИГУРНОСТ.

28.02.09

Сандански

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Пачова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...