Mar 1, 2009, 9:40 AM

Воал

  Poetry
969 0 0

Воалът на нощта

          обгръща мисълта,

                                 мечтите и телата ни.

    Воал на мисълта

              замъгля чувствата

                                           и в дните,

                                                       а и в нощите.

         Илюзия за бъдеще,

                         илюзия от минало,

                                                 мъждукане сега.

                                                                     Воалът,  с който  се покриваме.

И мислиме си,

                 като мънички деца,

                                   че май сме станали невидими,

 покривайки

                         изплашената си душа

                                         с прозрачния воал на своята

                                                                                   НЕСИГУРНОСТ.

28.02.09

Сандански

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Пачова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...