Mar 1, 2009, 9:40 AM

Воал

  Poetry
965 0 0

Воалът на нощта

          обгръща мисълта,

                                 мечтите и телата ни.

    Воал на мисълта

              замъгля чувствата

                                           и в дните,

                                                       а и в нощите.

         Илюзия за бъдеще,

                         илюзия от минало,

                                                 мъждукане сега.

                                                                     Воалът,  с който  се покриваме.

И мислиме си,

                 като мънички деца,

                                   че май сме станали невидими,

 покривайки

                         изплашената си душа

                                         с прозрачния воал на своята

                                                                                   НЕСИГУРНОСТ.

28.02.09

Сандански

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Пачова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...