Вода съм
ВОДА СЪМ
Вода съм. - Устремена в руслото си река.
Събирам на ручеи бързи бистрите води.
Изпълнена със слънчева любов, все тека
прегръщам на бреговете светлите мечти.
Но аз съм вода,,, и спомените вечни нося.
Отнасям ги в океана необятен на вечността.
Помня години, когато дъждове съм просила,
и други, в които разярена прескачах брега,
когато ме тровеха отровни дъждове и води
използвани за гавра с хората без никаква жал.
Мътилката, в сърцето ми утаена, жива лежи,
докато тежки бури не развихрят мръсната кал.
Вода съм. Утолявам жаждата, където премина,
с любов, топлина докосвам човешкото сърце,
но мога да бъда огън – пламък небесен, зима,
когато с кървава подлост ме нараняват ръце...
02 09 2916
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
