2 sept 2018, 9:36

Вода съм 

  Poesía
475 0 1

ВОДА СЪМ

 

Вода съм. - Устремена в руслото си река.
Събирам на ручеи бързи бистрите води.
Изпълнена със слънчева любов, все тека
прегръщам на бреговете светлите мечти.

 

Но аз съм вода,,, и спомените вечни нося.
Отнасям ги в океана необятен на вечността.
Помня години, когато дъждове съм просила,
и други, в които разярена прескачах брега,

 

когато ме тровеха отровни дъждове и води
използвани за гавра с хората без никаква жал.
Мътилката, в сърцето ми утаена, жива лежи,
докато тежки бури не развихрят мръсната кал.

 

Вода съм. Утолявам жаждата, където премина,
с любов, топлина докосвам човешкото сърце,
но мога да бъда огън – пламък небесен, зима,
когато с кървава подлост ме нараняват ръце...

 

02 09 2916

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наде! Браво! Водата е любимият ми елемент! Страхотия, ако е стихия, безмерно нежна и животворна... Обожавам я! И... тя има памет!
Propuestas
: ??:??