Sep 2, 2018, 9:36 AM

Вода съм 

  Poetry
420 0 2

ВОДА СЪМ

 

Вода съм. - Устремена в руслото си река.
Събирам на ручеи бързи бистрите води.
Изпълнена със слънчева любов, все тека
прегръщам на бреговете светлите мечти.

 

Но аз съм вода,,, и спомените вечни нося.
Отнасям ги в океана необятен на вечността.
Помня години, когато дъждове съм просила,
и други, в които разярена прескачах брега,

 

когато ме тровеха отровни дъждове и води
използвани за гавра с хората без никаква жал.
Мътилката, в сърцето ми утаена, жива лежи,
докато тежки бури не развихрят мръсната кал.

 

Вода съм. Утолявам жаждата, където премина,
с любов, топлина докосвам човешкото сърце,
но мога да бъда огън – пламък небесен, зима,
когато с кървава подлост ме нараняват ръце...

 

02 09 2916

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??