Sep 2, 2018, 9:36 AM

Вода съм

  Poetry
651 0 1

ВОДА СЪМ

 

Вода съм. - Устремена в руслото си река.
Събирам на ручеи бързи бистрите води.
Изпълнена със слънчева любов, все тека
прегръщам на бреговете светлите мечти.

 

Но аз съм вода,,, и спомените вечни нося.
Отнасям ги в океана необятен на вечността.
Помня години, когато дъждове съм просила,
и други, в които разярена прескачах брега,

 

когато ме тровеха отровни дъждове и води
използвани за гавра с хората без никаква жал.
Мътилката, в сърцето ми утаена, жива лежи,
докато тежки бури не развихрят мръсната кал.

 

Вода съм. Утолявам жаждата, където премина,
с любов, топлина докосвам човешкото сърце,
но мога да бъда огън – пламък небесен, зима,
когато с кървава подлост ме нараняват ръце...

 

02 09 2916

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наде! Браво! Водата е любимият ми елемент! Страхотия, ако е стихия, безмерно нежна и животворна... Обожавам я! И... тя има памет!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...