1 сент. 2010 г., 15:54

Води ме, любов

885 0 0


Обичаха ме всякакви на този свят -
музиканти и артисти, и поети,
а ти дойде при мен - неземен, непознат
и само ти пробуди онзи трепет.
забравих се. изгубих се коя съм.
всичките ми пътища към теб отиват.
аз уж вървя, но пак не съм наясно
на колко време влюбените спират
и знаят ли я вярната посока,
постлана с облачест юрган от нежност,
от дъждовете летни леко мокра
и цялата облечена в свежест.
пъстроцветна. носеща дъга в нея,
но криеща и малките опасности.
какво пък. влюбена съм! всичко смея!
да видим с тебе ще си паснем ли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....