1 сент. 2010 г., 15:54

Води ме, любов

881 0 0


Обичаха ме всякакви на този свят -
музиканти и артисти, и поети,
а ти дойде при мен - неземен, непознат
и само ти пробуди онзи трепет.
забравих се. изгубих се коя съм.
всичките ми пътища към теб отиват.
аз уж вървя, но пак не съм наясно
на колко време влюбените спират
и знаят ли я вярната посока,
постлана с облачест юрган от нежност,
от дъждовете летни леко мокра
и цялата облечена в свежест.
пъстроцветна. носеща дъга в нея,
но криеща и малките опасности.
какво пък. влюбена съм! всичко смея!
да видим с тебе ще си паснем ли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...