1.09.2010 г., 15:54

Води ме, любов

879 0 0


Обичаха ме всякакви на този свят -
музиканти и артисти, и поети,
а ти дойде при мен - неземен, непознат
и само ти пробуди онзи трепет.
забравих се. изгубих се коя съм.
всичките ми пътища към теб отиват.
аз уж вървя, но пак не съм наясно
на колко време влюбените спират
и знаят ли я вярната посока,
постлана с облачест юрган от нежност,
от дъждовете летни леко мокра
и цялата облечена в свежест.
пъстроцветна. носеща дъга в нея,
но криеща и малките опасности.
какво пък. влюбена съм! всичко смея!
да видим с тебе ще си паснем ли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...