Обичаха ме всякакви на този свят -
музиканти и артисти, и поети,
а ти дойде при мен - неземен, непознат
и само ти пробуди онзи трепет.
забравих се. изгубих се коя съм.
всичките ми пътища към теб отиват.
аз уж вървя, но пак не съм наясно
на колко време влюбените спират
и знаят ли я вярната посока,
постлана с облачест юрган от нежност,
от дъждовете летни леко мокра
и цялата облечена в свежест.
пъстроцветна. носеща дъга в нея,
но криеща и малките опасности.
какво пък. влюбена съм! всичко смея!
да видим с тебе ще си паснем ли...
© Кристина Илиева All rights reserved.