8 авг. 2006 г., 20:13

Водопад 

  Поэзия
877 0 3
 

ВОДОПАД

 

Животът ми не ми принадлежи.

Живея го по задължение.

Откраднах миг за мен самата.

Озовах се там, при водопада.

Помолих се на Бог за себе си,

за близките, за моите приятели.

И съзерцавайки, открих душата си

за доброто и за всичко красиво.

Благодарих на Слънцето и на Водата за дъгата.

Благодарих на дърветата и на тревата.

Благодарих за всичко и се преродих за нов живот.

 

© Славея Гарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??