ВОДОПАД
Животът ми не ми принадлежи.
Живея го по задължение.
Откраднах миг за мен самата.
Озовах се там, при водопада.
Помолих се на Бог за себе си,
за близките, за моите приятели.
И съзерцавайки, открих душата си
за доброто и за всичко красиво.
Благодарих на Слънцето и на Водата за дъгата.
Благодарих на дърветата и на тревата.
Благодарих за всичко и се преродих за нов живот.
© Славея Гарова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
