Aug 8, 2006, 8:13 PM

Водопад 

  Poetry
754 0 3
 

ВОДОПАД

 

Животът ми не ми принадлежи.

Живея го по задължение.

Откраднах миг за мен самата.

Озовах се там, при водопада.

Помолих се на Бог за себе си,

за близките, за моите приятели.

И съзерцавайки, открих душата си

за доброто и за всичко красиво.

Благодарих на Слънцето и на Водата за дъгата.

Благодарих на дърветата и на тревата.

Благодарих за всичко и се преродих за нов живот.

 

© Славея Гарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??