ВОДОПАД
Животът ми не ми принадлежи.
Живея го по задължение.
Откраднах миг за мен самата.
Озовах се там, при водопада.
Помолих се на Бог за себе си,
за близките, за моите приятели.
И съзерцавайки, открих душата си
за доброто и за всичко красиво.
Благодарих на Слънцето и на Водата за дъгата.
Благодарих на дърветата и на тревата.
Благодарих за всичко и се преродих за нов живот.
© Славея Гарова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
