ВОДОПАД
Животът ми не ми принадлежи.
Живея го по задължение.
Откраднах миг за мен самата.
Озовах се там, при водопада.
Помолих се на Бог за себе си,
за близките, за моите приятели.
И съзерцавайки, открих душата си
за доброто и за всичко красиво.
Благодарих на Слънцето и на Водата за дъгата.
Благодарих на дърветата и на тревата.
Благодарих за всичко и се преродих за нов живот.
© Славея Гарова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
