8.08.2006 г., 20:13 ч.

Водопад 

  Поезия
748 0 3
 

ВОДОПАД

 

Животът ми не ми принадлежи.

Живея го по задължение.

Откраднах миг за мен самата.

Озовах се там, при водопада.

Помолих се на Бог за себе си,

за близките, за моите приятели.

И съзерцавайки, открих душата си

за доброто и за всичко красиво.

Благодарих на Слънцето и на Водата за дъгата.

Благодарих на дърветата и на тревата.

Благодарих за всичко и се преродих за нов живот.

 

© Славея Гарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??