8.08.2006 г., 20:13

Водопад

1.2K 0 3
 

ВОДОПАД

 

Животът ми не ми принадлежи.

Живея го по задължение.

Откраднах миг за мен самата.

Озовах се там, при водопада.

Помолих се на Бог за себе си,

за близките, за моите приятели.

И съзерцавайки, открих душата си

за доброто и за всичко красиво.

Благодарих на Слънцето и на Водата за дъгата.

Благодарих на дърветата и на тревата.

Благодарих за всичко и се преродих за нов живот.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славея Гарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...