Водопад от любов
всяка, носеща една история,
любови много раждаха се и умираха,
на капки радости и капки болка...
Река голяма трябва да преплуваш,
препълнена със фалш и суета,
разливащи се стонове от болка,
и само шепа капки красота.
Отделях всяка - бял кристал,
запазвах я душата си пречистена,
ден след ден, успял да разбера,
че тези късчета са мойта истина.
Любов дарявах, не спестих,
разливах бисерни потоци,
раздавах се докрай и не сгреших,
жажда никога не съм си просил...
И днес си имам водопад,
любов прелива във ръцете ми,
с търпение и обич към света,
превърнах капките си във морета!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
