14 мар. 2008 г., 10:28

Водопад от любов

1.2K 0 16
Чисти капки от любов събирах,
всяка, носеща една история,
любови много раждаха се и умираха,
на капки радости и капки болка...

Река голяма трябва да преплуваш,
препълнена със фалш и суета,
разливащи се стонове от болка,
и само шепа капки красота.

Отделях всяка - бял кристал,
запазвах я душата си пречистена,
ден след ден, успял да разбера,
че тези късчета са мойта истина.

Любов дарявах, не спестих,
разливах бисерни потоци,
раздавах се докрай и не сгреших,
жажда никога не съм си просил...

И днес си имам водопад,
любов прелива във ръцете ми,
с търпение и обич към света,
превърнах капките си във морета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • превърнах капките си във морета!

    Можеш го!!! Прекрасна душа и поет!!!
  • Много е красиво!
  • Прекрасни метафори внушавт цялата сила на чувството в този стих.
    Поздравявам те, Нандо.
  • Великолепен стих!Поздрав!
  • Браво, Нандо!
    Прекрасен стих е сътворила тази любов!
    Превърни моретата си в океани!
    Поздрави и от мен!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...