Mar 14, 2008, 10:28 AM

Водопад от любов

  Poetry » Love
1.2K 0 16
Чисти капки от любов събирах,
всяка, носеща една история,
любови много раждаха се и умираха,
на капки радости и капки болка...

Река голяма трябва да преплуваш,
препълнена със фалш и суета,
разливащи се стонове от болка,
и само шепа капки красота.

Отделях всяка - бял кристал,
запазвах я душата си пречистена,
ден след ден, успял да разбера,
че тези късчета са мойта истина.

Любов дарявах, не спестих,
разливах бисерни потоци,
раздавах се докрай и не сгреших,
жажда никога не съм си просил...

И днес си имам водопад,
любов прелива във ръцете ми,
с търпение и обич към света,
превърнах капките си във морета!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments

Comments

  • превърнах капките си във морета!

    Можеш го!!! Прекрасна душа и поет!!!
  • Много е красиво!
  • Прекрасни метафори внушавт цялата сила на чувството в този стих.
    Поздравявам те, Нандо.
  • Великолепен стих!Поздрав!
  • Браво, Нандо!
    Прекрасен стих е сътворила тази любов!
    Превърни моретата си в океани!
    Поздрави и от мен!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...