14.03.2008 г., 10:28

Водопад от любов

1.2K 0 16
Чисти капки от любов събирах,
всяка, носеща една история,
любови много раждаха се и умираха,
на капки радости и капки болка...

Река голяма трябва да преплуваш,
препълнена със фалш и суета,
разливащи се стонове от болка,
и само шепа капки красота.

Отделях всяка - бял кристал,
запазвах я душата си пречистена,
ден след ден, успял да разбера,
че тези късчета са мойта истина.

Любов дарявах, не спестих,
разливах бисерни потоци,
раздавах се докрай и не сгреших,
жажда никога не съм си просил...

И днес си имам водопад,
любов прелива във ръцете ми,
с търпение и обич към света,
превърнах капките си във морета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Зафиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • превърнах капките си във морета!

    Можеш го!!! Прекрасна душа и поет!!!
  • Много е красиво!
  • Прекрасни метафори внушавт цялата сила на чувството в този стих.
    Поздравявам те, Нандо.
  • Великолепен стих!Поздрав!
  • Браво, Нандо!
    Прекрасен стих е сътворила тази любов!
    Превърни моретата си в океани!
    Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...