11 июл. 2006 г., 19:50
Вървим в полето със другари,
навред е чудна красота.
Треви зелени, слънце грее,
но води се наоколо война.
Ръката стиска автомата,
очите зачервени от барут.
Залягам, стрелям и убивам
и после тичам като луд.
Отпред, отзад свистят куршуми,
като рояк разбунени пчели.
Във своят път тъй страшно жилят,
тъп удар, болка и свърши... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация