Отново сме на бойното поле,
доказвайки един над друг надмощие.
Всеки се бори за свойто небе,
делим си само безмерно нещастие.
На арената не сме сами.
До нас се бие и детето.
Отровата по нашите стрели,
попива вътре в сърцето му.
Изцапано е с кръв и гледа:
мама пие хапче и заспива,
тате гали пирова победа
и от нея в чаша си налива.
Пропити сме от жлъч и пот.
Забравяме да бъдем майка и баща.
Войната се превърна във живот,
а животът се превърна... във война.
© Бисерка Тодорова Все права защищены