10 мая 2021 г., 00:32

Война е 

  Поэзия
729 0 7

Отново сме на бойното поле,
доказвайки един над друг надмощие.
Всеки се бори за свойто небе,
делим си само безмерно нещастие.
На арената не сме сами.
До нас се бие и детето.
Отровата по нашите стрели,
попива вътре в сърцето му.
Изцапано е с кръв и гледа:
мама пие хапче и заспива,
тате гали пирова победа
и от нея в чаша си налива.
Пропити сме от жлъч и пот.
Забравяме да бъдем майка и баща.
Войната се превърна във живот,
а животът се превърна... във война.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, че се спряхте при мен! Поздрави на всички!
  • "Войната в къщи". Ако Шекспир беше жив, щеше да възкликне "Животът е филм и всички ние сме артисти!"
  • Да, така е. Несходство в характерите! Много е трудно, или почти невъзможно да се открие сродна душа, въпреки свободния избор. Причините са много!...
  • И в тази война победител няма, най го отнася детето! Бисе!
  • С Миночка!
  • То все децата го отнасят, после ги съдим, за липса на възпитание, но тук каквото и да кажа, ще е излишно!
  • Тъжно е, но има семейства, които цял живот си карат така.
Предложения
: ??:??