Историята мълчи за имената,
споменава само делата!
Всичко, което е било извършено
и онова - останалото недовършено!
Годината бе... Не, тя е без значение,
но мрачна - без съмнение!
Кръвта се леелa като река,
влачеща тежката съдба!
Жестокостта в онези времена,
покварявала души, горила знамена!
Разяждала човешкото сърце,
покрила с прах и сълзи бледото лице!
Телата на загинали войни, загнили във мост!
Едноокият и до днес ги пази на пост!
От оръжия и кости тунел,
води към смъртта войника смел!
Поредната жертва наивна,
примамена от смъртоносната песен приспивна!
Сама крачи към смъртта неизбежна,
с вярата до край се довежда!
© Зори Все права защищены