Историята мълчи за имената,

споменава само делата!

Всичко, което е било извършено

и онова - останалото недовършено!

Годината бе... Не, тя е без значение,

но мрачна - без съмнение!

Кръвта се леелa като река,

влачеща тежката съдба!

Жестокостта в онези времена,

покварявала души, горила знамена!

Разяждала човешкото сърце,

покрила с прах и сълзи бледото лице!

Телата на загинали войни, загнили във мост!

Едноокият и до днес ги пази на пост!

От оръжия и кости тунел,

води към смъртта войника смел!

Поредната жертва наивна,

примамена от смъртоносната песен приспивна!

Сама крачи към смъртта неизбежна,

с вярата до край се довежда!