mislitel (Георги Каменов) mislitel (Георги Каменов)
78 1.4K
20 июл. 2020 г., 16:30

Войната на беззащитните

1K 4 15

 

Черепно усмихват се лалета

и зъбато стене люляк плах.

Рози две разменят си крошета,

минзухар излъчва аромат на страх...

 

Китка искаше да набере момиче

за любимия от пролетни цветя,

но и разкъса гърлото кокиче

и възпя го цялата гора.

 

После бавно кожата си свлече

и зеленото изгни изцяло...

Флората във черно се облече,

и разцъфтя във нея канибала...

 

Корените жално изпищяха

и се откъснаха от родната си почва.

Листата от омраза натежаха -

ловът на хора официално днес започва...

 

23.03.2017.

 

Георги Каменов 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Мерси, Геновева, за коментара.
  • Hathor (Геновева Симеонова)
    Hathor (Геновева Симеонова)
    Интересен поглед към цветята, агресия вместо красота, картината е доста нереална, но ми хареса много. Поздрави от мен.
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Много добре се връзва коментарът ти с творбата ми, Ирина, благодаря за което.
  • Иринакис (Ирина Колева)
    Иринакис (Ирина Колева)
    Светът е голям и отмъщение дебне отвсякъде.
    Харесвам сюрреализма дотам, докъдето се простира думата на реализма. Този на фантазията. Не реалния.
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Това е, Деа.
    Благодаря и на теб за включването.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0