20 jul 2020, 16:30

Войната на беззащитните

  Poesía » Otra
1K 4 15

 

Черепно усмихват се лалета

и зъбато стене люляк плах.

Рози две разменят си крошета,

минзухар излъчва аромат на страх...

 

Китка искаше да набере момиче

за любимия от пролетни цветя,

но и разкъса гърлото кокиче

и възпя го цялата гора.

 

После бавно кожата си свлече

и зеленото изгни изцяло...

Флората във черно се облече,

и разцъфтя във нея канибала...

 

Корените жално изпищяха

и се откъснаха от родната си почва.

Листата от омраза натежаха -

ловът на хора официално днес започва...

 

23.03.2017.

 

Георги Каменов 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, Геновева, за коментара.
  • Интересен поглед към цветята, агресия вместо красота, картината е доста нереална, но ми хареса много. Поздрави от мен.
  • Много добре се връзва коментарът ти с творбата ми, Ирина, благодаря за което.
  • Светът е голям и отмъщение дебне отвсякъде.
    Харесвам сюрреализма дотам, докъдето се простира думата на реализма. Този на фантазията. Не реалния.
  • Това е, Деа.
    Благодаря и на теб за включването.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...