Войни
Един решил да бъде Господ,
а другият отвърнал: - Бог съм аз.
И в своята лудешка надпревара,
не чували измъчения хорски глас.
Изправили се хора срещу хора,
надъхани от свойте богове.
Във свойта ярост нечовешка,
приличали на диви зверове.
Войници стрелят с автомати,
устата бълва ругатни,
от бомби се тресе земята,
деца - сираци скитат се сами.
А слънцето зад облаци се скрило.
Било то ужасено от сечта.
Във кръв потънала земята
и властвала навсякъде смъртта.
Това се случило преди години,
така е днес и винаги ще е така.
Защото никой хората не мисли,
а доходна е всякаква война.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
