Романтик (Христо Костов)
403 16193
Oct 4, 2006, 12:52 AM

Войни 

  Poetry
588 0 20

Един решил да бъде Господ,
а другият отвърнал: - Бог съм аз.
И в своята лудешка надпревара,
не чували измъчения хорски глас.

Изправили се хора срещу хора,
надъхани от свойте богове.
Във свойта ярост нечовешка,
приличали на диви зверове.

Войници стрелят с автомати,
устата бълва ругатни,
от бомби се тресе земята,
деца - сираци скитат се сами.

А слънцето зад облаци се скрило.
Било то ужасено от сечта.
Във кръв потънала земята
и властвала навсякъде смъртта.

Това се случило преди години,
така е днес и винаги ще е така.
Защото никой хората не мисли,
а доходна е всякаква война.

© Христо Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??