С омачкана рокля, размазан грим и пак недоспала...
Отново ли, блуднице... броди в нощта?
Не искам и да зная... какво си правила, видяла...
Но не се ли умори от всичко това?
Как се чувстваш?! Продадена... на доста ниска цена.
Сякаш си Никоя, всеки може да те притежава...
По кожата ти пак се спуска поредната чужда ръка...
В сърцето си не чувстваш нищо: ни лед, ни жарава...
Претръпнала към всичко - към болката и към проклетата "наслада",
слагаш маската и както винаги на някой друг се преструваш.
Отдаваш се на някого докрай, а всъщност мислиш:  "Да гори във ада".
Движиш се във ритъма на нечистата любов, своя собствен писък чуваш...
Писък... Душата ти стене: "До гуша ми дойде!".
Болезнен и раздиращ всичко в тебе вопъл...
Леден дъх, смразяващ твоето сърце...
А не беше ли някога топъл?